Бележки по историята на с. Лозен
Нема по-съкровено и възвишено чувство отъ любовьта и привързаностьта на човека къмъ родната земя, къмъ бащиното огнище. Това чувство е било вечната неразрушима циментова спойка между членовете на българската национална общностьвъ историческото развитие на българския народъ.


ДОНО ИВАНОВЪ

ИСТОРИЯТА
на
с. ЛЮТИ-ДОЛЪ

(ВРАЧАНСКО)

Бележки по историята на с. Лозенъ
(Г. и Д. Лозенъ, Софийско)


Плeвенъ

Кооперативна печатница и книговезница „Изгревъ"
1943


ПРЕДГОВОРЪ НА ПРЕДГОВОРА

Нема по-съкровено и възвишено чувство отъ любовьта и привързаностьта на човека къмъ родната земя, къмъ бащиното огнище. Това чувство е било вечната неразрушима циментова спойка между членовете на българската нацио¬нална общностьвъ историческото развитие на българския на-родъ. Никакви превратности не еж били въ състояние да сму-тятъ духътъ на българина въ' борбата му за овладяване на земята, предопределена му отъ провидението и завещана му отъ историята. Да познава историята на своя народъ е задъл¬жение на всъки белгаринъ, защото отъ тази богата съкро¬вищница на славни подвизи и високи национални добродете¬ли се черпи винаги вдъхновение и подтикъ за културното, стопанско и нравствено издигане на народа. Ето ГБЗИ чув¬ства еж ржководили всеобщо обичания и уважаванъ въ искър¬ския край .учителя Доно" при написване историята на род¬ното ни се по Люти-Долъ. Името на „учителя Доно" и него¬вите народо полезни д-вла еж познати и на по-младигв гене¬рации, родени следъ като той напустна селото, защото еж слушали отъ устата на своите родители за него и за дълбо¬ките следи, които е оставилъ въ всички културни и стопан¬ски прояви на селото. Пжтьтъ трасиранъ отъ него въ това отношение се следва неуклонно отъ всички добри българи въ селото. И тъкмо заради това „учителя Доно" и до день дне-шенъ си остава най-авторйтетната фигура, израстнала на Лю¬ти-долската земя и огр-ввана отъ Люти-долското слънце. Свър-зващъ две епохи—тази на робството и следъ освобождени¬ето, расълъ съ болките и радостите на селото, този редъкъ идеалистъ, между многото добри завещания на родното село, си е поставилъ високо благородната задача да тури, като вЪ-нецъ на своята културна и обществена дейность, написването историята на с. Люти-долъ. Въ тази книга той е излЪлъ сърдцето и душата си и сочи на подрастващите поколения стръмниятъ пжть, по който еж минали техните прародители, за*да се изгради днешното село. Историческиятъ пжть «на Люти-Долъ е една странична отъ историята на нашия народъ, който е водилъ славни борби презъ вековете, за достигане величието и обединението на България.

Тази книга има голема стойность не само за жителите на с. Люти-Долъ, а и за всеки българинъ, защото разкрива високия духъ, честната борба за сжществувание и нравстве¬ните добродетели на българина. Люти-долци ще видятъ про¬изхода на отделните родове, основатели на селото, които требва да бждатъ почитани като нещо  много скжпо отъ ид-

 

6

ващигв поколения. Както ВСБКИ народъ има СВОИГБ герои-творци на неговата материална и духовна култура, така и от-ДЪЛНИГБ селища иматъ такива свои герои, които, съ СВОИГБ дЪла, оставятъ дълбоки следа върху културния, общеетвенъ и стопански животъ на селото. Въ книгата на „учите.т Доно" еж обрисувани строителитъ" на Люти-Дслъ — това еж пред-ставителигъ на ОТД-БЛНИГБ родове и ВСБКИ СИНЪ на селото може да види своето родоначалие и да се вдъхнови отъ да¬лата на СВОИГБ прародители, стремейки се къмъ още по-въз¬вишени д-вла за доброто на селото и за благополучието на Ц-БЛИЯ български народъ. Ето това е огромното възпитателно значение на тази книга, отъ която тр-вбва да пзвлъчемъ го¬лямата историческа поука — 'че щастието и благополучието на отд-влната личность се корени въ щастието и доброто на цъ\пита национална общность. Да пазимъ, като най-свидни на¬ционални ценности, семейството, родовити традиции и нацио¬налните добродетели, защото Т-Б еж. ОСНОВНИГБ градивни клет¬ки въ обществения организъмъ. Селото пъкъ ще си остане В-БЧНИЯ и неизчерпаемъ изворъ на свежи национални сили, които, въ името на въжовнигв национални.традиции, ще"да-ватъ своя приносъ за изграждане величието на българската държава въ нейнит-в исторически граници.

Историята на Люти-Долъ тр-вбва да стане настолна книга за ВСБКИ синъ на това село, който да я предава като най-скжпо завещание на своето потомство. Въ дни на тжги тя ще му дава разтуха, а въ дни на радости ще дава тласъкъ за още по-голЪма творческа дейность. Отъ сърдце препоржч-вамъ на ВСБКИ българинъда прочете историята на Лю ги-Долъ.

На автора й „учителя Доно" пржелавамъ здраве и бо-дъръ духъ още дълги години да служи на своя народъ все съ такава р-вдка всеотдайность и високъ идеализъмъ. А къмъ неговигв последователи и съселяни единъ апелъ отправямъ: „да следватъ примгьра на, учителя Доно"!

Константинъ С. Андреевъ"

 

ПРЕДГОВОРЪ

Мораленъ интересъ представлява за мнозина човъщи да знаятъ историята на своя фамиленъ родъ и рода на посели¬щето, кждето еж родени или кждето живъятъ. Ще го кажа, макаръ и нескромнода е, чеиазъ съмъ въ-числото на ГБЗИ, кои¬то проявяватъ такъвъ интересъ. Я тази моя любознателность има началото си не отскоро, а, може да се каже, още отъ де-ТИНСКИГБ ми години. Това се дължи дон-вкжде и на обстоя¬телството, че отъ раното си детинство помня събития, които по насетне извикватъ желание за ГБХНОТО обяснение и пр. Лзъ помня пренасянето на коларска ритла презъ Люти-Долъ за Типченица тежко ранения въ боя съ Ботевата чета (1876) главатарь на черкезкия башибозукъ — Джомболетъ; помня и бъглото ни 1877 г. по мъстностьта „Ерденъ" къмъ р. Ис-къръ при освободителната война; помня, като наблюдавахме отъ „Ерденъ" отстъплението на турския аскеръ (редовна вой¬ска) на срещната мъстность „Пчелинища" безъ да влъзать въ сражение съ настжпващитв руски авангвардни войски, като разезда отъ пътя долу на „Прекръскето" гръмна 2—3 залпа и турцигЬ опънаха надире презъ „Лиската" къмъ монастир-ския чифликъ и се не видъха вече; помня и други по-дребни ежбития отъ онова време. При тази аперцепция и проявяванъ интересъ, азъ не пропускахъ по после въ юношеските ми години случай да обогатя моитъ знания по всички ония съ¬бития при освобождението ни, станали не далече отъ Люти Долъ. И сега не съмъ забравилъ даже разказите на живия още Дило Маринкинъ, който, като Монастирско говедарче, е наблюдавалъ сраженията между турския аскеръ и Ботевата чета въ балкана надъ с. Павелче при Крушовишкия изворъ в ь местностите „Вола" и „Околчица", разказите на баща ми (ласкалъ въ турско време въ села въ „жлеба"—така наричано тогава Орханийско) и на други стари хора като: дъ\цо Дра-ганъ Мининъ (бившъ даскалъ), дъдо Ив. Ценовъ, дъдо Генчо, най-стсръ даскалъ — даскалъ на даскалитъ; дъдо Кръстю Чърнйовски (бача), дъдо Трифонъ Ценовъ, двдо Петко Гай-дара, дъдо Гоца Велчовъ, дъдо Пендо Филовъ и др.—всички отъ Люти-Долъ — за боевете между турските и руски вой¬ски съ участие на турския баши бозукъ отъ с. Уруцитв (сега с Гурково. Ботевградско), които боеве (1877) еж станали на ., Предълъ" — шосето, Новаченския районъ, къмъ „Мерово" Стара планина и другаде.

Освенъ проявения живъ интересъ по станалото тогава, на което азъ, като дете, бъхъ съвременикъ, този интересъ се още повече усилваше, когато попорастнахъ и то да зная ч1.1по за миналото,   особено   това на селото Люти-Дслъ.   Не

 

8         

пропускахъ случаи да се присламчвамъ и слушамъ старитъ хора на селото, когато приказваха за това минало. Това обикновено най-често ставаше въ ония времена следъ освобождението ни отъ турското робство, когато всички по стари селяни се събираха и решаваха много въпроса, каквито тогава бъха отъ тъхна компетенция, като: ценяване говедари, пждари, решаване кжде да има бачии, кои да еж бачове (майстори), решаваха още въпроси по кукурузрбера, по гроздобераи пр. Събираха се винаги въ селото предъ общината, насядали, когато е хубаво времето, на земята. Следъ като свършеха въпроситъ, за които еж се събрали, неоставаха да не засегнатъ и други въпроси: какво е било нЪкога въ турско време по данъцитъ, по ангариитъ (безплатна работа) и пр. НЪкога старитъ хора се събираха въ селото и на ГОЛЪМИГБ праздници, ей тъй, да се видятъ и все обичаха да приказват ь за миналото.  *          *

При проявилия се въ менъ голъмъ интересъ за мина¬лото ровъхъ и книжата на баща ми, а то бъха книги пове¬чето черковни — наустница, светче, апостола и др., имаше, помня и рибния букварь, по който е преподавалъ, като учи¬тель. Много ме интересуваше да прочета ржкописнигЬ бе¬лежки по корицитъ извжтре и върху началнигв и последни листове на книгитъ, като: „сене 1870 лето — умре..." (името на нъкой близъкъ) или пъкъ датата на друго нъкое събитие, като обира на турската хазна въ Ярабаконашкия проходъ и пр. и пр. Една бележка имаше, помня, въ една черковна кни¬га, за нъкои родове (фамилии) отъ кжде еж дошли въ но¬вото село Люти-Долъ. И, когато питахъ баща ми за по-по¬дробни пояснения по въпроса: кое е било старото село, кжде е било и пр., той съ нъкои обяснения задоволяваше отчасти това мое любопитство, като ми казваше, че това е отбеле-жилъ, като го е слушалъ отъ стари хора, обаче най-добре това знаелъ дъдо Ганчо — стария даскалъ. Въ този редъ на проучване азъ немирясвахъ и често запитвахъ дъдо Ганчо да ми разправи нъщо по-подробно по миналото на селото. Той първоначално нъкакъ пренебрежително се държеше къмъ тия мои запитвания, въроятно имайки ме като още съ детин¬ски акълъ и ми казваше: „като попорастнешъ, тогава ще научишъ", което ми бъше доста неприятно и като че ли взехъ да необичамъ този толкозъ авторитетенъ тогава старъ човъкъ. По после, когато постжпихъ въ класното училище (медресето) въ Враца да уча, а то бъше 1887 г., считахъ се вече не дете, а нъщо като по за зачитане — човЪкъ съ амбиция, че тр-Ь-бва да мина въ числото на по-ученитъ, въ тия като д-Ъдо Ганчо даскала и др. И тогава азъ вече бгвхъ . по-настойчивъ, по-сдържанъ и учтивъ, когато продължавахъ да събирамъ материали по историята На Люти-Долъ. Този тактъ азъ дължа на главния класенъ учитель въ Врачанското класно училище — Константинъ Велевъ, който б-вше (1таръ бащинъ ми прйя-тель и ме обичаше   за   моето   прилежание и уагвхъ въ учи-

 

9

лището. Когато му казахъ, че съмъ турилъ меракъ да изуча историята на Люти-Долъ, той ме напжти какъ да посгжпя при събирането и систематезирането на такъвъ материалъ.

Презъ ученическитъ ни ваканции за Коледа и 'Великденя 1887/1888 г. азъ събрахъ и записахъ доста материалъ за миналото на поселището Люти-далъ. При тази моя работа,

освенъ многото стари хора отъ Люти-Долъ, които знаеха като предание доста НБща за това минало, най-много и най досто върни споредъ менъ сведения за него ми даде престар-влия вече дъдо Ганчо, който имаше и записани бележки по него-

витъ книги за това минало.

Понататъкъ, когато завършихъ моето образование и ста-нахъ учитель, подновихъ желанието си да систематизирамъ и издамъ тия мои бележки по историята на поселището Люти-Долъ. При втората ми година на учителствуване въ с. Нова-чене (Ботевградско), а това бъше 1896 г., азъ направихъ по-стжпка за отпечатването на тия ми бележки въ Министерския сборникъ при просвътното министерство, но уредниците ме посъветваха да допълна съ още данни този материалъ и то¬гава да се печати въ сборника или издаде въ отдЪлна бро¬шура. Още тогава (въ началото на зимата) отидохъ въ с. с. Горни Лозенъ и Долни Лозенъ, Софийско, кждето стари хора (въ първото двама старци и една бабичка, а въ второто двама старци) ми разказаха преданието за историята на тъхнитъ по¬селища. Тия данни, макаръ и предания, които добихъ въ по-менатитъ две села, потвърдиха доста отъ това, което 6-БХЪ събралъ и отъ старигв хора въ с. Люти-Долъ.

Макаръ че отъ материала, който бъхъ събралъ можеше да се напише историята, така да се каже, на поселището Лю¬ти-Долъ, азъ намирахъ, че не е напълно достатъченъ и про-дължавахъ да досъбирамъ такъвъ. И когато бъхъ почти го-товъ, пресмътвайки, че нъщо ПО вече неможе да се събере и решавахъ да отпечатамъ въ брошурка този материалъ или история, явиха се обстоятелства, които ме принудиха да от¬ложа това. И едва чакъ сега желанието, щото този материалъ да има публично достояние, може да се осжществи, а то е, като го оставихъ за издаване на Лютидолското читалище което съ сръдсгза отъ дарители се издаде.

Азъ съ написване на тази малка исгорийка за с. Люти Долъ непретендирамъ, че съмъ изчерпилъ всички данни за това минало. Сжщо непретендирамъ, -че всички ГБ еж уста-

новяватъ съ строго исторически документи. Видно е, както пояснявамъ въ набирането на тъзи данни, че това еж повечето предания или каквото е запомнено и отбелязано за това минало. Макаръ че по този начинъ еж събрани ГБЗИ данни, може да се каже, ГБ представляватъ истината или еж най-близо до нея. Трвбва, прочее, да се считатъ за случая много ценни, защото ГБ еж, нека така фигуративно да се изразя, едно свь-

тло фенерче, съ което се надниква въ онова тъмно минало на това поселище.

 

24

е имало, а за месото и кожата, нуждни въ домакинствата. За да н-вма пазаръ тогава за този дребенъ домашенъ добитъкъ, това се обяснява съ забраната отъ турската власть,; тъй като на турците религиозно не е било позволено .употребяването

на свинско месо и мась.

Свинете, определени за закалване еж угоявани-отделил отъ свинското стадо, затворени въ кочини. Угоените свине еж закалвани винаги за Рождество Христово — малка Коледа. Отъ това колене на свинете, казва се, тозихристиянски празд-никъ билъ получилъ и името „Коледа". Свинското месо се е употребявало повечето сушено на димъ въ колибите, гдето се е живЪло. Масьта се употребява повечето стопена.

Свинските стада, наричани тогава крътъ еж отглеждани съ малко грижи отъ стопаните. Свинете еж били пашовни и лете и зиме. Зимно време те еж ровили изъ пазбищата, кждето коренете на некои тревни растения еж имъ служили за храна; а най-добре еж се хранили съ джбовъ желждъ и буковъ такъвъ, наричанъ жиръ. Свинските стада зимно вре¬ме еж пасли и еж се пазили сами изъ горите.. Най-големия неприятель на домашните животни — вълкътъ мжчно се е осмелявалъ да напада стадото. Последното е закриляно най-вече отъ нерезите, които благодарение на дебелата си кожа, големите си изкривени и яки два зжба, сила И смелость — леко се справяли съ вълците. Често случаи е имало нами-ранъ разкжсанъ вълкъ отъ свинете. Вълците винаги дебнели да нападнатъ некое малко прасе, но то щомъ квикнело, то¬гава целото свинско стадо, съ най-голема смелость на май¬ките и нерезите, грухтящи бързо се спускали въ помощь на нападнатото и въ борба вълците винаги отстжпвали. Живота на невгашните домашни свински стада въ много отношения, е прилигалъ на тази на дивата свиня: и по раса те б^ли близки. Въ онова време, поради обстоятелствата, че турците еж били повечето ловци и не еж преследвали дивите свине, а освенъ това и пространните гори съ изобиленъ желждъ, още и редкото население тогава въ тия места, предпланини на Стара планина—всичко тева е благоприятелствувало много да има диви свине. Те,, особенно есень, . еж причинявали и пакости на стопаните, като нощно време еж нападали и изяж¬дали царевиците въ нивите на стопаните. Това е налагало последните да ги пазятъ и спасяватъ" царевиците (кукурузи-те) отъ дивите свине, отъ язовци и отъ мечки дори, каквато невга е имало доста по тия места.

V. Народность и религия — бележки за старит-Ъ поселници на с. с. Лозенъ, Лаката и Люти-Долъ

Жителите на старото с. Лозенъ еж били чие пи българи' Въ това невгашно полубалканско село не е имало никакви по"

 

25

селници отъ друга народность. По после въ поселищетона сж-щия районъ—въ с. е. Ла ката и Л.-Долъ жителитъ му били тоже българи, а имало само 1—2 семейства цигани. Поселници-тъ на тия две села не еж били въ. никакъвъ контакгъ—духо-венъ или икономически съ други народности, които да оказ¬ва влияние върху тъхния националенъ битъ. Въ цълия Искар-ски и Жлебски краища тогава, та и после, селата еж били чисто' български съ изключение само на едно село—Уруцитъ въ Жлеба (Орханййска каза), което било населено почти ця¬лото съ турци. Върху Лозенци и Люто-Долци не е указванъ, макаръ и посръдствомъ властьта турска, нъкакъвъ натискъ за национална промъна асимилация и затова българщината е останала и въ нищо незасътната оттогава, та и до сега въ НОВИТЕ поселища на тия села. Въ онова време—въ турското робство, е имало случаи на насилствено потурчване български момичета, но такива случаи еж били редкость. Отбелезани еж ,два случаи потурчени момичета, единия отъ Герговски фами-ленъ родъ-и другия отъ Филовския такъвъ отъ е. Люти-долъ.

Жителитъ на нъвгашното село ЛоЗенъ, а и тъзи по после на с. с. Лаката и Л.-Долъ еж били по вероизповедание неточно Православни. Тъ по традиция еж изпълнявали религиозни оби¬чаи и въ това отношение еж били дори и фанатици. Това Пости (Великденски, Коледски. Петрови и Богородични) и го-Л-ЪМИГБ християнски Праздници еж били спазвани най-строго. По край ГБХЪ празднувани еж и много праздници, коиго еж имали езически произходъ, такива еж били: на мишкитъ\ на гаргитв, на вълцит% и др. А имало е обичаи и на жертво¬приношения, които продължаваха до не отдавна — и следъ освобождението на България отъ турското робство. Осзенъ курбанигв или жертвоприношенията, които българите на всъкжде, вевко семейство правили на Гергйовдень съ клане на агне, но еж били клани овни, овци или агнета, сварявани въ общи казани на праздницитв: Костадиновдень, Света Трои¬ца, Петровдень и др., което е ставало на отдълни свъти мъх-та, наричани оброци. Последнигв еж съ запазени едри стари дървета и запазени поляни.. Тамъ на уречения праздниченъ день еж отивали всички отъ селото и еж прекарвали по-го-лъмата' часть отъ деня. Свещеника е извършвалъ водосв-втъ, молитвилъ е приготвеното ядене—общосвареното и донесено отъ богомолците и тамъ се е яло на обща трапеза. Тамъ младит-в на ония хубави поленяви мъста еж се отдавали на веселие — кръшни хора до насита.

Много отъ религиознитъ вървания и обичай еж имали езически произходъ. Тв, предавани отъ поколение на поко¬ление дори още нъкои еж останали въ простолюдието. Нъв-га се е вървало въ сжществуването на зли духове — разни вещици, самодиви, караконджули и др.. Вървало се е, че може да се правятъ магии, че може да се урочасва и пр. И затова повечето отъ заболяванията на хора и добитъка се е отдава-

 

26

ло на тия вярвания. А за лекуванията въ такива случаи се е прибътвало къмъ врачки, баячки, вземане вода за пиене или поливане отъ самодивски кладенци въ горите, отъ вещичини вирове въ балкански реки и дерета; употребявало се е варе¬нето и пиене водата отъ разни билки или бурени, кадене съ дима на такива болния и пр. и пр. Въ онова време на голя¬ма изостаналость въ просветно отношение е имало вярване въ вампири: духове на мъртавци се връщали нощемъ въ до¬мовете и тамъ тропали по таваните, отвързвали добитъкъ, душили или натискали близките живи обитатели на домовете. При такива случаи, за избавяне отъ вампири, се е прибегва-ло къмъ хора, които еж били отъ 1—2 семейства въ с. Ра-довене (врачанско), наричани глогове. Дошлия човекъ (сектантъ —глога) на гроба на овампирания е правилъ заклинания, про-бождалъ съ шишъ гроба и пр. и така се е било свършвало съ въображаемия вампиръ — такъвъ не се е явявалъ вече. При падане градушка се е вервало, че некакви змейове, из¬лезли отъ тайни пещери, еж водили градоносните облаци. Затова за прогонването на тия страхотни облаци еж удрани на открито железни предмети, викало се, е гърмело се е съ пушки или пищозе и пр, олелии.

Всички тия, останали отъ езически времена, вервания и обичаи еж били търпени отъ християнските свещенослу¬жители—попове и калугери. Това се обяснява съ обстоятел¬ството, че тия тогава духовни лица по култура били почти на ежщото ниво съ  простолюдието.

Религиозните обряди: при кръщаването на деца, вен-чавка при бракосъчетание, опело на мъртавци, водосветъ и др. — еж извършвани отъ йеромонаси отъ Черепишъ монастиръ. Поради отдалеченость на селото отъ монастиря и особенно при лошо време презъ зимата, не винаги свещенослужители¬те еж били редовни въ посещение на селото и извършване на обрядите, особенно при погребване на мъртавци, това по-после е извършвано на гроба нещо вродеопело. Обрядите еж били извършвани, докато е сжществувала черквицата на старото село Лозенъ, въ нея,, а сл,едъ нейното разваляне по-после за тия нужди на с. е. Лаката и Люти-Долъ това е ста¬вало или въ домовете, а повечето за такива — кръщ"аване> венчавка, сжщо и за пречестяване се е отивало въ мънастиря. Пжтя до тамъ презъ местностите „Брусникъ" и „Дълбокъ-долъ" и при онова време на пешеходство не е представлявало трудность за  отиване въ монастиря. ■     -^ ■

При извършването на обрядите и други треби еж взи¬мани неопределено по размеръ такси въ натура: отъ курба¬на (дребенъ добитъкъ) кожата и една плешка и отъ всички молитвени хлебове—отрезана часть (порезеница), а освенъ това, давани еж и други съеси и • пр. Това натурално възна¬граждение се е допълняло съ още единъ или два пжти съ¬биране презъ годината отъ енорийския свещенослужитель отъ

 

всичко, що домакинството е добило отъ стопанството:   жито' кукурузъ, бобъ чушки, кълчища, вълна   и   др. Тази традиция продължаваше до неотдавна й следъ освобождението ни отъ турското робство. Щедростьта въ това отношение   на   стопа нина въ миналото е много използувана  отъ   Черепишъ-мона стиръ и отъ други просители на помощи за строежи на черк ви и монастири. А презъ XVIII В-БКЪ ОТЪ жителигв  на   с. Ло-зенъ е събирано въ натура още   и   дребенъ   добитъкъ   катс духовенъ данъкъ, отъ гръцкото духовенство, съ което  е   по кривало откупа за духовния санъ и му оставало печалба.

Казахъ, че. старото село Лозенъ е имало черквица. Тя е била въ долната махала на селото близо до дола Гергевецъ и не далечъ отъ р. Клисура надъ сегашнигв Клисурски хани ща, въ така наричаната сега М-БСТНОСТЬ „Църковището". Тамъ още е запазенъ църковния дворъ съ стари дървета, до неот давна се виждаха каменнитъ основи (фондаменти) на черква та и на други сгради или оградата. Около това мъс о е има¬ло и гробища, но сега никакъвъ поменъ нъма отъ тъхъ, за¬щото ОТЪ отдавна местото е обработваемо—ниви еж. До кога е сжществувала или обитавана тази черква, н-вма точни данни. Отъ бележкитъ на стария (въ турско време) даскалъ д-вдо Ганчо се дохожда до заключението, че тя е сжществувала и - следъ изселването на с. Лозенъ и е била опустошена въ кърд жалийско време—около 1798—1803 г. Споредъ тази бележка при черквата е имало килия, въ която е живълъ свещенослу-житель дъ\цо Йокимъ, вероятно калугеръ отъ Черепишъ мо¬настиръ. Въ това мъсто е престоялъ две денонощия бътлецъ-владика отъ Враца, заедно съ единъ калугеръ отъ Черепишъ-монастиръ. Владиката е челъ на български и затова еж били дошли да го слушатъ хора и отъ други села. Той е билъ изпратенъ до „Широки-торища" по таенъ пжть. Въ бележка¬та, която 6% препиеалъ дъ\до Ганчо не се споменава името на бътлеца-владика, но той е сигурно епископа Софроний Врачански, който е билъ преследванъ отъ кърджалиитъ и се запазвалъ въ мжчнодостжпния тогава Черепишъ-монастиръ, отъ кждето е забътналъ на по-безопасно м-всто въ сръдъ Стара-планина—въ Осеновлашкия монастиръ Седемь Престола Та изпращането му по таенъ пжть до „Широки-торища" (сед ловина, не далечъ отъ Дълбокъ долъ, важенъ гористъ пжть за Черепишъ-монастиръ, е било, в-вроятно, отиването на епис¬копа да се запази отъ преследването на кърджалиитъ въ монастиря Седемь Престола и тамъ на „Широки торища" му е докаранъ отъ близкия монастиръ конь, дадена- му е храна и прислуга за до поменатия монастиръ въ Стара-планина.

Споредъ една бележка на стария даскалъ ДЬДО Драганъ Минински, преписана отъ калугерицата баба Минодора, отъ Люти-Долъ, умряла следъ освобождението ни отъ турцитъ, кърджалиигЬ еж убили пазача (въроятно свещенослужителя) на черквицата, ограбили еж всичко въ нея и въ   килията, из-

 

28

горили еж сградите и всичко било сринато съ земята. Това било направено освенъ като грабежъ, но повечето като нака¬зание, за. гдето билъ прибиранъ бътлеца владика. Отъ това се дохожда до заключение, че Лозенската черквица е стояла до¬ста време следъ изселването на това село и въ нея се е слу¬жило до кърджалийските времена (XVIII въкъ), когато било заселено и с. Люти-Долъ.

Въ връзка съ духовната зависимость на Люти-Долъ отъ Черепишъ-монастиръ, тукъ му е мъхтото да се каже Н-БЩО и за стопанската политика на този монастиръ. Почти всички игумени на монастира еж проявявали грижи не само за за¬пазване но и за увеличаване имотното състояние на монаеги-ря. Въ това отношение е имало дори и съревнование между игумените. Като най-активенъ за забогатяването на монасти-ря се отбелязва игумена дъдо Иосифъ, който е управлявалъ къмъ 1840—1865. Презъ негово време монастиря е владъелъ пространни м-еста (гори и пасбища) отъ Врачанския балканъ, много ливади, ниви, лозя и гори. въ районите на много села, воденици по р. Искъръ, ханища по кръстопътища и села, чиф¬лици и др. недвижими имоти; ималъ стотици глави едъръдо-^битъкъ—говеда и коне, сжщо стотици глави дребенъ доби-тъкъ—кози, овци и свине, а домашните птици въ и около монастиря, по чифлиците и водениците не еж били и броени.

Сдобиването на монастиря съ тия много имоти—особено големите пространства гори и пасбища въ Врачанския бал¬канъ (Крушовица, Стракача, Околчица, Рудината и др.) е било съ отстжпване отъ турската държава съ бератъ. А и другите имоти—ниви, ливади и др. почти не еж купени, а еж некои отъ техъ подарени, а други присвоени. Това е било особенно въ турско време, когато религиозното чувство било голямо и се е тачило всичко, що е било черковно или монастирско: то се е считало като нъщо свето или ваковско и се е вярва¬ло, че всеки, който го обсебва, ще го сполети нещастие. По¬ради това, манастирските имоти еж се, така да се каже, само-пазили.

Подаряването имоти отъ стопаните на монастиря е ста¬вало често и то при разни случаи. Най-често това е било пр:; оздравяване на некои болни, повечето при душевно болни, които еж водени въ монастиря, кждето еж стояли и имъ еж четени молитви. Но за отбелязване е единъ особенъ начинъ сдобиването монастира съ имоти, практикуванъ отъ помена¬тия игуменъ дедо Иосифъ. Когато при женитби е било преч¬ка близкото родство, непозвелено отъ възприетите церковни обичаи или устави, бракосъчетанието се е разрешавало отъ игумена, като се даде отъ заинтересованата стр-лна парче имотъ—нива, ливада, гора и пр. Имало е доста случай да еж дадени имоти на манастиря отъ заинтересувани семейства, ка¬то игумена е принуждавалъ несъгласните такива да дадатъ мома за женитба въ техъ — въ протежиранитъ. Такива слу-

 

29

чай обаче често еж били и инициатива на самия игуменъ, хвърлилъ око на нъкакъвъ имотъ, който да присъедини къмъ монастирския такъвъ. Това сега, при наличность на сервитут-ни и др. закони, ни се вижда доста парадоксално, но тогава, въ онова време, когато игумена дъ\цо Иосифъ е билъ всевла-стенъ въ района на няколко села около монастиря, и е дър-жалъ въреспектъ дори и турцитъ, това е било възможно и никои заевгнатъ не е смъялъ да^прави оплаквания другаде.

И така, чрезъ даряване, приудително вземане, обсебване безстопанствени и отъ общигв.имоти монастира Черпишъ.или, както нъкога еж го казвали само „Св. Богородица", има са¬мо въ Лютидолския районъ въ мтзстностьта „Лиската чифликъ**" съ около 2000 декари комасиранъ полски имотъ, сжщо има другаде изъ района гори — монастирски кории.

Както въ турско време, така л не отдавна следъ осво¬бождението ни, Черпишкия монастиръ се е посещавалъ отъ много богомолци, които еж носили много подаръци въ вещи, сжщо давани еж подаръци въ разни случаи и въ добитъкъ. Последното е било нъщо твърде обикновенно за поседници-ГБ отъ балканскитъ села, който еж били, както с. с. Люти-Долъ, Люти-бродъ (Гечитъ-кой), Ребърково, Челопкеъ — и тъ подъ монастиря, т. е. негова енория. Отъ тия подаръци на добитъкъ и отъ развъдения такъвъ въ мс-астирскитъ коша¬ри се е стигнало, както казахъ по рано, монастира да има хиляди глави добитъкъ. Но за това еж помагали въ минало¬то най-вече и условията за изхранването на добитъка. Голъ-мигв монастирски пасбища, предостатъчния зименъ фуражъ (СБНО и слама), добиванъ отъ многото монастирски ниви и ливади, обработвани тогава повечето ангария (даромъ) отъ енорияшигв, еж били най-благоприятнитъ условия да има то¬зи монастиръ голъми черни говеда, ергелета коне и голъми стада дребенъ добитъкъ. Но напоследъкъ — следъ освобож¬дението монастира не е могълъ да задържи голъмото си имотно състояние: то постепено се е топило т. е. намалявало и сега монастиря е останалъ съ малко полски имоти, съ съв-семъ малко пасбища и гори. Монастирската управа продаде голъмитъ пасбища и гори въ Врачанския балканъ, ГОЛЪМИГБ ливади „Душново ливаде" въ Липнишкия районъ, голъмата ливада въ „Равна"—Рашновски районъ и др., продаде хана въ Лютидолския районъ, сжщо и други покрити стежания. Като последица отъ това е, че този монастиръ остана съ не¬значителни пасбища и малко полски имоти, н-вма вече и нъв-гашнитъ череди, ергелета и стада добитъкъ. И така този нъ-кога богатъ стопанинъ и важенъ факторъ въ духовния жи-вотъ на поселищата въ единъ не малъкъ районъ, сега едва се чувства въ икономическо и духовно отношение въ него районъ.

 

30

VI. Етнографически бележки

Поселницитъ на старото село Лозенъ и тъзи на Лаката и Люти-Долъ еж били добронравни. Гостоприемството, онасле-денъ славянски обичай, е пазено, много. Тъй като селото Лозенъ е било край пжтя (дръмката), по които непреривно вървели търговски конски кервани съ стоки, .въ него еж се отбивали или спирали на почивка или пъкъ за пренощуване на керва-нитъч Тъ- винаги <*ж намирали подслонъ въ общия ханъ (страноприемница) въ горната махала или „Бигоро". Тамъ тъ" при много лошо време, престоявали день-два, еж били под¬помагани съ храна и пр. отъ лозенчене. ЧестигБ срещи и об-щителностъ на последнитъ съ по-културни хора е влияело за по-вдигане и на гвхната (на лозенчене) култура и затова тъ въ това отношение стояли по-високо отъ другитъ околни села.

Кражбата въ старигв доселници, моме да се каже, че не е сжществувала. Затова добитъка, производство, покжщ-нина и др. имоти не еж пазени отъ крадци; а ако нъкои пжть, а то ръдко е било, се е случвало да липсва т. е. да се от¬крадне нъщр, знаело се е, че крадеца е непременно отъ дру¬го мъсто, а не отъ сжщото село. Но и социалнигв условия еж били тогава такива, че нуждитъ* на хората, въ зависимость отъ културата имъ, еж били и много ограничени и при ' това еж били напълно покривани отъ собственото производство. При недостигъ винаги се е помагало отъ роднини, съседи или общо отъ цълата махла или село и това е ставало повечето безвъзмездно. За такова подпомагане се е прибягвало най-вече, когато пожари, каквито често ставали, еж засягали дос¬та зле нъкое домакинство.

Взаимопомощьта нъвга, както въ с. Лозенъ, така после и въ с. е. Лаката и Люти-Долъ, се е широко практикувала почти въ цълия стопански животъ. При строенето на хижи, кошари, пре¬карването на материали, на фуражъ и пр. за частнитъ нужди на отдълно домакинство — това е ставало или се е подпо магало отъ съмахленцигв безъ да се е държело сметка за размъра на взаимопомощьта: помагало се е кой когато е мо-желъ и съ каквото е можелъ, но не е имало отказъ. При изготвянето на облекло — влаченето и преденето на вълна, козина, кълчища—се е свиквало така наричаната шлака, въ която участвали женигв и МОМИТЕ ОТЪ махалата или селото. Тлака е имало и въ отвървянето на други стопански работи, като кукурузъ за белене и пр. При всички тлаки и други по¬добни подпомогнатото домакинство се е грижело най-вече за доброто нахранване на помагачите. Такивато тлаки и пр. ви¬наги били съпровождани съ приятни забави: приказки, шеги и хора, което доста увличало младигв и затова тв повечето били инициаторитъ за гвхното устройване. Момигв и ергени-тъ еж устройвали вечери и така нареченигв седгьнки, които еж били л-вте и есень при хубаво време на открито, а зиме въ кжщята. Седънкит/Б на вънъ еж били на мегданлъка (пло-

 

31

щади) въ махлигк Тамъ, сжщо и изъ кжщата се е клало буенъ огънь, като всъка мома е донасяла отъ дома си оърва за седЪнката. На тая седънка МОМИТБ еж работили всъка своя частна работа: "предене, плетене и пр. Тъ еж посещавани ви¬наги отъ МОМЦИТЕ, между които тъзи що еж свиръли на ка-валъ, били всъкога'най-желанигБ посетители. Времето, пре¬карвано отъ моми и ергени на тия седънки, стигало до пет-лено време, е било въ веселие: шеги, гатанки, припъвки пъх¬ни отъ МОМИТБ и свирки,отъ МОМЦИТБ. Тамъ еж се превили повечето избори за женитби, тамъ еж се уговарели условията за такива и често отъ тамъ е ставало пристанката на КОМИ¬ТЕ, сжщо и отвличането имъ, което въ онова време не се е считало за престжпление, а като нъщо обикновенно.

Макаръ че е било време на робство, поселницитъ на нъв-гашното село Лозенъ й по-после е, с. Лаката и Л.-Долъ, сравни¬телно сега, еж били далече съ по-малко грижи, както въ се¬мейния така и въ обществения животъ и следователно тъ* еж били повече разположени къмъ веселия. Това последното, като че ли е било нъщо приежщо на младитъ. Тъ не еж Зили терзани,, твка да се каже, отъ грижи, както сега, отъ мате¬риални несгоди, отъ грижи въ учипище, отъ такива по занаятъ, уреждане семейно бждеще и пр. А и по-старитъ, челницитъ въ домакинствата не били далечъ въ това отношение отъ младитъ. И ТБ, следъ като си платили орача (данъка), което не е било голъма тяжесть въ тогавачшния икономически жи¬вотъ, и следъ като набавяли- соль за домакинството, чувству¬вали еж значително облекчени и обезгрижене и чесго сподъ-ляни веселието съ по-младитъ. И затова еженедълно и на всички празднични дни еж се устройвали общи хора. Т1= еж ставали на сръдишенъ мегданъ въ селото, кждето подъ зву¬ка на гайдата и тжпаня, смънявани съ кавала, еж се в,.ели кръшни хора, които еж продължавали почти по цълъ день. Тия хора, особенно на ГОЛЪМИТБ християнски праздници — Великдень и Коледа, ставали по 2—3 дена, еж посещавани и отъ по-стари хора, отивали тамъ на сгледъ т. е. да видят ь и избиратъ или снаха или зетъ. Често и отъ старитБ Н-БКОИ, увлеченъ отъ хубавитъ хора, се е хващалъ на твхъ, което не е оставало безъ внимание на всички и е извиквало радос ь и голъмъ смъхъ.

Въ ОН-БЗИ времена старитъ хора еж били на гол-вма по-читъ. На твхъ пжть не се е минавало, дума не се никакъ газило и хатъръ развалялъ. Йерархическия редъ въ семейст¬вото и въ обществото еж строго спазвани. Распоредителность-та е считана ванаги право на по-старит-в и на ТБХЪ на всъкж-де е даване предно мъсто. Женитъ винаги еж изпълнявали нарежданията на мжжетв въ стопанския животъ — порядки предавани традиционно отъ по-стари времена. Но особенно младитв булки еж били като че ли най-много задължени да изпълняватъ традициите: изуване краката на   старитъ   мжже,

 

32

поливането да се миятъ, ранобудностъ и донасяне вода отъ кладенеца и пр. Младата булка (невестата) е спазвала строго известно време следъ сватбата да говъе, т. е. да не прогова¬ря на евекара; тя следъ всички най-после е съдала на трапе¬зата; тя най-късно е лъгала и най-рано ставала; стоенето й права (диванъ чапразъ) предъ свекарь и старигв мжже (баев-ци и чичове) въ семейната задруга е било нъщо обикновен-но и е продължаването до ставането й майка.

Въ онова време турската власть, страхувайки се отъ проникване на народнйгв маси (раята) настроения противъ нея (властьта), е ограничавала съобщенията между тъхъ. Тя е допущала свиждане презъ известнрМрелигиозно-празднични дни презъ годината на така наричани^ селски сборове. На такива дни роднини и приятели, отъ съседнит-Б села еж отива¬ли въ СВОИГБ и еж имъ гостували 1—2 деня. Сборътъ на е. Лозенъ е билъ Спасрвдень (21 V ст. ст.), а този на с. Лю-ти-Долъ е билъ вевка година на Арахангеловдень (б XI ст. ст.). Много сполучливо е билъ избранъ този день за посре¬щане гости, защото, като въ края на производствения сезонъ, всичко е имало за добре посрещане гости. Тогава всъко поч¬ти семейство е закзлвало отъ стадото си бравче (овца или коза), а по-състоятелнит-в семейства, очакващи повече гости, тж клали и повече добитъци и се сготвяло повече ястиета. Приготвяло и изпеквалб се е въ подници (пещи или. фурна тогава не е имало) повече хлъбъ. Като лозарски села, вино и ракия е имало въ изобилие и сметка за повече изпиване не се е държало отъ домакинствата. ДОШЛИГБ гости прекарвали 1 —2 дена въ ядене и пиене, приказки и пъхни. А младитъ презъ деня на\събора еж люл-вели хубави хора на селското хороигрище. На такива събори нъкога не е имало никакви покупко-продажби на стоки каквито по-сетне — следъ осво¬бождението е ставало и съборигв еж добивали характеръ на селски панаири.

Въ миналото жителитъ на тия села еж имали много оби¬чаи при сватби, кръщенета, на големи праздници и пр., при които веселието е било като че ли цель. Обичаитъ съ тогаваш¬ното голямо веселие, задоволенигв скромни нужди на всич¬ки, несмущаването живота на населението отъ турската власть или липсата на грубо вмешателство на турския елементъ въ него — всичко това еж били, може да се каже, добри усло¬вия за култивиране въ Лозенчене, Лакатчене и Люти-Дол-ци веселъ нравъ, които е предаденъ и на поколението. По време на сватби, годежи, следсватбенигв повратки и др. оби¬чаи около бракосъчетанието еж слагани голъми трапези, чер¬пело се е съ много ракия и вино, повечето максулъ (собстве¬но производство) на домакинствата йа младоженцигв. Дарява-нията, които е правила младата булка съ изработени отъ нея нъща, отъ характеръ на долно облекло (ризи, чорапи, кърпи и др.), на близкитъ — родители и роднини, а   сжщо   и   при

 

получаването отъ булката подаръци, които еж били: добитъкъ, нъщо покжщнина и др. Това е било съпровождано съ най-ГОЛ-БМО веселие: игране ржченици, подвикване, гърмене съ пищови и др. Презъ всичкото време на сватбения день следъ вънчавката, младата булка (невъста) е била скрита отъ пуб¬ликата и е излизала при даване подаръци и завеждането й съ подходяща сватбена церемония да донесе отъ кладенеца вода. Невъстата търпеливо е понасяла обичая да цълува по време сватбата и повратки на всички, дори и на децата, ржка. Веселията при всички обичаи, приежщи имъ по традиция и нравъ, еж подсилвани освенъ съ музиката — свирене съ гай-дз, кавалъ и биене на тжпанъ, съ хората, съ шеги, съ тър¬пими и подходящи закачки, но още и подъ влиянието на пи¬тиетата, съ каквито най-често се е черпило премного.

Нъвгашнитъ поселници на с. Лозенъ и тъзи,   наследили сжщия топракъ (районъ—земя), с. с. Лаката и Л.-Долъ еж имали за облекло това що сами еж   могли   да   си   приготвятъ   оть тъхно собствено производство—отъ вълната и отъ кълчища¬та. Отъ вълненитъ шаеци или ваби еж правени горнитъ дре¬хи, а отъ КЪЛЧИЩНИТЕ платна — долнитъ. По-често   платната еж изтъкавани смъсено отъ кълчищна прежда и тънка   мека такава отъ   вълна.   Чакъ   напоследъкъ —   2—3   десетилътия преди освобождението ни отъ   турцитъ е   проникнала   въ   с. Люти-Долъ продажбата на непреденъ   памукъ,   който   изпре-денъ отъ женитъ и изтъкаванъ смесено съ кълчищна преж¬да е добивано по-хубаво и трайно платно, наричано мелезно, коего следъ избълването въ ръчна вода   е   ставало   меко   и много годно за облекло. Мжжетъ еж носили горно  облекло: бъл>1 чешири и касачета и еж се опасвали съ пояси, а зимно време еж носили и отъ.двата пола кожуси. Женитъ еж носи¬ли черни сукмани. Праздничнитъ дрехи, наричани още и стоят-ни, еж били обточвани съ вълнени гайтани, плетени   отъ же¬нитъ. Зиме и въ дъждовно време еж носени япанджаци. Мж; жегв еж носили кожени шапки (калпаци), но това е било по-далечъ отъ окото на субашата — турската власть. Официал¬ната шапка, особено за тъзи, които били въ често   контактъ съ турскитъ властелини, е била червена вълнена шапка, кжл-бообразна, приливна отчйсти на фесъ, приготвена   отъ   груба материя. Женитъ — и стари и   млади   съ изключение на мо¬мичетата подевки (не за   женене),  еж носили на   главитъ   си бъли забрадки. Платното за такива по-отдавна   е било дънко и ръдко  тъкано, а  по-после   били   купувани   отъ   амбуланти продавачи памучни бъли и черни забрадки. Абитъ  за  сукма¬ни и за други черни * дрехи,   каквито  ръдко   еж   носени,  еж боядисвани или, както се е казвало, ржгасвани   домашно   съ коритъ и листата на ясенъ   (осенъ);   употръбявало   се е   въ ржгасването и  оръхови   черупки,  кори,   сжщо   и  листа   отъ смрадлика, каквато е имало по   крещитъ   и   въ   мъстностьта „Ерденъ". Шиенето на дрехитъ е ставало отъ мъстни терзии,

3

 

34

които отивали и шиели въ домовегв на- нуждающитв се от шевъ.

Жителигв на н-ввгашното с. Лозенъ и по-после на се. Лака-и Л.-Долъ, като чисти българи, еж говорили  запазенъ  чист български езикъ. Казвамъ запазенъ, тъй като въ говора им или въ тяхната речь не е имало почти   никакъ прим-всъ    н думи било отъ гръцки, било отъ турски езици, а се  е   гов< рило чисго български съ остатъци дори отъ старобългарскр ТБ меки окончания на нье, като: зелье,  конье,  иманье,   зим; нье, даванье, грозгье, полье и др.; употръбявало се тогава, т и до скоро мъхтоименията: онъ, она, оно, они, а не:   той, п то, ТБ. Отъ наименованията   на   М-БСТНОСТИТБ   ВЪ   района   н н-ввгашното с. Лозенъ и посетнешиото Люти-Долъ, които  с на предмети съ чисто български имена, е видно колко е бил запазенъ българския елементъ въ етнотрафическо отношени* Ето: Мт5Стностьта „Козарникь" — отъ развъждане кози- ,,/И< чи-болъ" „Меча-дупка — виждани тамъ мечки, особенно   не одавна преди освобождението ни, тамъ въ /Дечи-долъ е бил виждана мечка качила се въ единъ огъ голъмитъ дрънове д яде др-внки; „Рогачевъ рЖть* — мъстность, кждето   еж   пра вени дълбоки маскирани ями, въ които еж   хващали   рогачр „Пересто лице" — мъстность, кждето е прошарено съ   2— горски култури — букова, джбова, свинакова и др.;  „Високш връхъ" най-високо мътто въ района; „Сргъдни-дгълъ"— дълъг хълмъ между две голъми възвишения; „Заековецъ" — мъст< кждето най-много обитавали заеци; „Мокра-по ляна" — постоян но мокра (влажна) ливада и поляна; „Паничицй" — мъстносп прилича на паница; „Бучето" — гори изключително   букови" „Койланица" — високъ връхъ, покритъ съ дребна   гора,   ст изгледъ отъ далечъ, като разв-вяна върху човъшка глава ко са (койло); „Пивигаака" — пждина, нъвга покрита съ   виящ! повитъ; „ Търнивъ ржшъ" — мъстность, покритъ нъвга повече ст търне; „Гергевецъ" — отъ името Герго, заселенъ отдавна ст своя говедарникъ тамъ и е владъялъ цълата мъстность; „Чи черо" —   озжбилъ   се   камененъ в-внецъ;   „Липата" — отт една голъма липа нтзкога въ тази мъстность; „Хумата"—оп изобилие на б-вла пръсть или хума: „Бабката"—отъ голъме вглъбнатина или бабка въ  м-БСтностьта; „Бруслика" — мъст ность и ръка, отъ кждето никога еж вземани брусове за   то чене   съчивн; „Клетища* — мъстность, презъ която   е   вър вълъ главния пжть нъжога презъ е. Гечитъ-Кьой (Люти Бродъ за Враца, тамъ билъ застигнатъ гръцкия владика отъ   Враца който тамъ оставилъ клетвитъ, следъ кат«о получилъ наложе ния на селянитъ отъ с, Лаката владишки данъкъ, какъвто г± отказали да плагатъ, за което при изпращането- на  владикатг въ дерето „Кълни-долъ" е билъ  проклЪлъ   селото;   „Пчели-нища"— мъстность, кждето най-много били развъждани пчели „Лаго" — отъ скрити въ    гори   мъста;   „Чумени-колиби" , — мъстность, кждето презъ 1830 година останалите неизморен^ отъ чумата,"избътали въ с Люти-Долъ, еж си направили  билк

 

35

■колиби и еж се спасили; „'Дръмша* — отъ дръмка или пж-тека: „Ербенъ" — отъ голъмъ или едъръ между две ръки хълмъ и за по-леко произнасяне едъренъ е миналъ въ ер-денъ и др.. Сжщо р-вки, долове, пишури еж имали и сега оставатъ съ чисто български имена.

VII. Изселването на с. Лозенъ

Къмъ сръдата на българското робство подъ турцитъ празъ района на с. Лозенъ е минавалъ важенъ пжть, който е свързвалътьрговскигБ тогава градове Враца и Етрополе. Този пжть е билъ само конски: стокитъ тогава еж пренасяни презъ балканските и полубалканскитъ мъста, може да се ка¬же, изключително съ коне. Той е вървълъ отъ западъ къмъ изтокъ—отъ Враца презъ ръка Искаръ при село Гечитъ-Кьой (Люти-Бродъ), презъ Лозенския районъ: надъ мъхтностьта „Ли-ската"! (Рерчовеуь) презъ р. Брусникъ, подъ „Липата", надъ „Геривецъ", презъ „Дръмша" и надъ горната мах ла на е. Ло¬зенъ при извора „Бигоро" е слизала въ ръката Клисура. И по нея нагору покрай „Синята пишура", покрай .Хайдушка кладенецъ", като пжтя следъ това е влизалъ въ района на е. Рашскюво, та презъ „Беклемето" (турска вардачница или пость), презъ „Бълчово", „Равна", „Предълъ" и т. н. е отивалъ за Етрополе. За тамъ пжтя е вървълъ не презъ полето на „Жлеба" (Ботевградската равнина), както е сега, а е билъ въ северната часть на котловината по политъ на хълмоветъ. Той (пжтя) не е пресичалъ ръкигв: Рударка, Боговина, и Калникъ, а е минавалъ р Бебрешъ подъ устието на помънатигв 3 ртзки, които се вливали въ нея, а то е било при старото поселище на сегашното село Новачене..

По този нъвгашенъ пжть, по който еж вървъли, както казахме, повечето конни търговски кервани, е билъ и така наричания „царски пжть", по който често е минавала и хаз¬ната и редовно е минавала и турската поща отъ Берковица— Враца — Етрополе — Златица, по р. Тополница за Татаръ-Пазарджикъ и Филибе (Пловдивъ). Често по него пжть е ми¬навалъ така наричания „пеши мензилъ" — специаленъ ку-риеръ, съ звънче „ на кракъ, пренасялъ, въроятно, важна шифрована кореспонденция между висшитъ официални лица и затова винаги на този куриеръ е било давано пжть при •среща и пр. Поради важностьта на този ма1Гаръ и конски пжть, турскитв власти еж имали грижа и за нъкаква сигур-ность при пжтуванетб по него и то поне за най-гориститъ опасни мъста. Така може да се обясни поставянето пазачи — 2—3 добре въоржжени съ. пушки и пищове заптиета (стража¬ри) въ беклеметата (вардачници). По този пжть близо е била вардачницата' (беклемето) горе въ Клисурската р^ка надъ хайдушкото кладенче, кждето по-късно бъха рашковскит-в ханове.  Въ   по-отдавнашно   време — преди   кърджалийскитъ

 

36

времена е имало нъщо вроде наблюдателенъ постъ на „кале¬то" въ креща срещу „Ускьето" и „Меча-дупка". „Калето" е нъвгашно укрепление на последнитъ български ца*ре, разси¬пано отчасти отъ турцитъ и доразсипано по-после отъ кърджа-ЛИИГБ и най-после зидовете — фондаментитъ му разкъртени отъ иманери (парокопци), но все още личатъ и сега основи-Т-Б на това укрепление.

гтьвгашнигБ търговски конски кервани, които еж пжту-вали по пжтя презъ Лозенския районъ, еж имали курсъ Вра¬ца — Етрополе или обратно, при благоприятно време 14 саха-ти — минаванъ за единъ день. Но при лошо време е мина-ванъ курса за 2 дена. Въ последния случай, еж пренощуввали керванигЬ въ единъ видъ заслони, наричани ханове. Това еж били дълги помещения, въ които спирали керванитъ, кждето при конегБ и нераздълно отъ стоката хората нощували. Въ лошо и студено време въ тия заслони—ханеве еж кладени и огньове. Престояването въ хановегв е било безплатно. Храна за конегБ е било само зобенъ фуражъ, носенъ като запасъ отъ кираджиитъ. Такъвъ ханъ е имало въ Края на горната махла на с. Лозенъ при бигоро. Този ханъ билъ изгорЪлъ,, като следъ това билъ направенъ другъ такъвъ при Беклеме-то; имало е ханъ и въ мъстностьта „Равна".

Въ 1684 година въ началото на есеньта, тъкмо въ вър-шитбения сезонъ, една сутринь били намърени на пжтя въ мъстностьта „Дръмша" току надъ горната махала на с. Ло¬зенъ, двама турци убити, отъ които единия билъ добре обле-ченъ, а другия — съ обикновени или по-прости дрехи. При тъхъ били намерени праздни дисаги, празенъ кемеръ (опасва-на кожена кесия за пари) и други вещи на убититъ. Сжщо тамъ наблизо били намърени вързани и конетъ имъ — два хубави коне. Отъ облеклото на единия турчинъ, отъ седлото и юздигЬ на коня му е било видно, че той е билъ нъкакво знатно (важно) лице, въроятно, тежъкъ търговецъ, придружа-ванъ отъ гавазинъ (пазачъ). И двамата еж били въоржжени добре, което личело отъ намъренитъ кобури (калъфи на пищовегв) и др. Убийството, изглежда, е било извършено за обиръ на паритЪ, защото, освенъ ГБХЪ И оржжието, всичко друго било оставано. То е било извършено вечерьта, защото тогава е билъ чутъ отъ харманджиитъ на горната махала пукота (стрелбата) на пушка и пищове.

Сутриньта още въ ЦБЛОТО село Лозенъ еж се били нау¬чили за убийството на богатъ турчинъ съ гавазина му. Всич¬ки се изплашили, защото знаели, че, съгласно тогавашните закони, селото ще понесе голъмата отговорность за това — ще плати голъмо обещетение и други може би, санкции, каквито турската власть при такива случай тежко налагала. Старейшината съ мезлича (председателя съ съверницитъ) се събрали и отишли при субашата (административенъ  предста-

 

3

витель на турската власть й отчасти разпоредитель), на койтоконака било въ долната махала (надъ каменния изворъ). Съобщили му, че на пжтя въ „Дръмша" надъ селото има убити двама турци. Всички отишли тамъ, видели убитите и субашата прибралъ отъ гюсъ н^кои нъчца, сжщо и конете имъ. Какво еж решавали мезлича и субашата по това ГОЛ-БМО за с. Лозенъ събитие, е било кжсо време тайна за селяните,

които отъ ранна сутринь били много заангажирани въ харманите (вършитбата). Но отъ факта, че по заповъ\цьта на субашата убитите били леко закрити подъ пжтя съ клонове и шума и че всички отъ мезлича се разтичали изъ махлите да съобщатъ на селяните, че съ бътство селото можело да се спаси отъ тежките последици отъ товл убийство — се разбрало, че те (мезлича и субашата) еж били решили селото да се изсели и отиде въ друга кааза (околия). Какъ се е съгласилъ въ случая представителя на турската власть — субашата съ есъобщаването на централната власть за убийството на два мата турци и съ това, селото да се изсели за да не понесе тежките санкции — се обяснява или предполага се, че той (субашата) или е ималъ пръстъ въ това убийство или просто е желаелъ да помогне, т. е. да спаси селото отъ лошите по следици. Тия предпожелания еж правдоподобни поради това, че този субашата е избъталъ съ изселващите се лозенци. Като се съобщило на хората отъ селото Лозенъ, че спа¬сението имъ отъ тежките последици, вследствие убийството на турците, е въ изселването на селото въ друга кааза, съ кое¬то се е заличвало отговорностьта и не се носило никакво на¬казание, настанала е била цела паника въ селото. Преустано¬вили еж всички нормалната работа въ вършитбата, като при¬бирали каквото може отъ зърното отъ хармана. Разтичали се. членове отъ семействата до кошарите да съобщатъ на пасти¬рите тамъ, че селото ще се изселва и че съ стадата добитъкъ ще се бега, та да еж готови. Приготовлението за изселване е било бързо — то е траяло день и половина и една нощь. Това е станало така скоро, защото на всички е билъ внушенъ отъ местната, така да се каже, власть — страхъ отъ санкции и още бързо е станало, защото стопаните зарезали (изоставили) всич¬ко, което не е могло да се понесе. Приготвили за носене само това, което се считало за крайно необходимо и безъ което не можело да се живее — храна "и4 облекло. За храна вземали : брашно, зърнени храни и варива, каквито е могло да се поне-сатъ, като се е разчитало повече на млекото отъ добитъка, какъвто стопаните имали доста и го откарвали. Облеклото, каквото имали, сжйю неизпредени и неизтъкани материали — почти всички приготвили за отнисане; сжщо е станало и съ по-леките за носене постилки и завивки и съ малкото бакъ-рени еждове. Домашните птици, каквито могли да хванатъ, били изклани и приготвени за ядене въ пжть. Всичко почти друго било изоставено: дървените еждове, (бъчви, каци и др.),

 

  - 27   .

 

тежкия земеделски инвентаръ (орала, шейни и др.), домакин¬ските помагала за пране (корита и др.), за тъкане (разбои,. кроена и др.) — не било взето. За носенето на всичко пригот¬вено въ косото време се е разчитало: на хората отъ семей¬ството, на малкото ездитни или товарни коне и на колесни¬ците (волски кола съ 2 колелета).

На втората вечеря следъ съобщението за убийството на турците почти всички били готови за пжть. На всички глави ни семействата било съобщено, че ще се бега въ Софийската кааза и то по-далече, презъ планината, а не въ „жлеба". Презъ нощьта, при лунна виделина всички натоварени — хора, коне и колесници — потеглили нагоре по теснината „Бигоро", като начело на този големъ селски керванъ е билъ старейшината съ всичко негово натоварено. Всичките домакинства на с. Ло-зенъ, съ изключение махлата въ „Лаго",~бавно се точили на¬горе по реката Клисура, което бавно движение се дължело на не лекия товаръ на хора и добитъкъ, а и на това, че презъ теснината при „Бигоро" колесниците били пренасяни отъ яки¬те и силни мжже отъ семействата, при което взаимно си по¬магали съ тези отъ другите семейства. Къмъ призори всички тръгнали отъ Лозенъ еж стигнали въ района на с. Рашково, а то е било вече въ Софийска кааза. Всички се спрели тамъ, едно да си починатъ отъ макаръ кжсия (4 — 5 клм.), но тру-денъ пжть и друго — стопаните да видятъ и своите с;ада до¬битъкъ. Още съ готвенето селото за изселване и пастирите се приготвили съ стадата си за бегетво. Общите стада едъръ добитъкъ не били разлжчени, освенъ отлжчването на доби¬тъка отъ махлата „Лаго", което хвърляло съмнение върху тези махленци, че не ще споделятъ участьта на целото село, както и станало.

Рано сутриньта, следъ като се е знаело отъ пастирите на добитъка, че селото презъ нощьта се вдигнало и пжтува къмъ Рашково, кошарите се опразвали отъ добитъка. Пастирите взели, каквото можели да носятъ и подкарали стадата по направление Рашковския районъ, като повечето отъ*стадата на отделните стопани били събрани въ едно, което позволявало по-добре опазването имъ. Те били стигнали всички

добре и навреме въ околностьта, кждето се било спрело бегащото село на почивка. Отбелезано е или преданието казва, че Лозенчене при изселването си еж отвели съ себе си всички животни, освенъ избегали птици и свине, сжщо и котките били останали, отъ които животни по-после били виждани щъ горите почти подивели.      ,

Домакинствата отъ махлата „Лаго", които сжщо, както тези отъ другите махли на Лозенъ, се готвили съ сжщия темпъ бързо за изселване. Това еж били седемьсемейства отъ тази махла, броящи около 120 души хора. Главите на тези семейства еж се били тайно наговорили да не отиватъ съ из¬селващите техни съселяни. И презъ   нощьта, когато- послед-

 

39

НИТЬ напускали домоветъ си, тъзи отъ „Лаго" не последвали върволицата отъ бъгълци, а се пренесли на изтокъ презъ мъстностьта „Подвренъ" въ скрито гористо мъсто подъ голе¬мия в-внецъ камъкъ. Тамъ ТБ осъмнали и набързо започнали приготовляването на временни колиби, въ които се нанесли, А добитъка на сжщигЬ, който билъ до това време повечето къмъ онзи край на района, билъ прем-встенъ въ по-скрито мъсто на юго-изтокъ — „Козарника", „Мечия долъ" и пр.

Бътълцитъ Лозенчени, спр-вли се въ Рашковски районъ, друга кааза, били вече по-спокойни, че нъма да понесатъ теж¬ки санкции по убийството на. знатния турчинъ съ гавазина му. Ив следъ достатъчната почивка тамъ презъ нощьта по¬теглили всички съ добитъка къмъ Стара-планина. Пжтувайки по ПОЛИТЕ на върха Ржжана презъ рударницигв, стигнали сутриньта въ голъмата пждина. надъ сегашното село Краево. Следъ добрата си почивка тамъ край ръжата отъ день и нощь на следната сутринь всички потеглили по стръмнитъ склоно¬ве на Стара-планина и вечерьта стигнали вече билото й — стжпили въ района на балканското село Осеновлжкъ. Тамъ на билото презъ нощьта си починали и на сутриньта потег¬лили по едно било къмъ югъ и къмъ вечерьта стигнали въ политъ на връхъКозница. Мъстото кждето се спръли, имало всички добри условия за по-продължителна почивка. А така¬ва се налагала, не само за отморяване отъ трудното пътува¬не по Балкана на всички почти претоварени съ багажъ, но още и отъ обстоятелството, че не били ориентирани ржко-воднигв лица на бътството кжде ще се засели Лозенъ, това не малко за онова време село.

Тамъ високо въ Балкана, при широкитъ пасбища, при хубавата балканска вода и хубави букови гори, а и приятно¬то време на настжпващата вече есень,—е влияело да разпо¬ложи мнозина отъ бъталцигв и то ГБЗИ, КОИТО по-плитко разсжждавали по стопанскигБ проблеми,; да се възхитатъ отъ хубавата гледка на това мъсто и да не скриятъ да се изка-жатъ, че то е хубаво на него 'да се поселятъ. Но тъ били извадени 01Ъ това недостатъчно разумно разсжждение, като умнитъ ржководители посочили гибелнигв последици отъ гладъ за хората и добитъка на това мъсто презъ предстоя¬щата зима, каквато безъ храна въ балкана не може да се издържи. Старейшината и мезлича, а изглежда че и субашата, избъталъ съ Лозенчене, е билъ тамъ, но не вече Тлавенъ факторъ въ разпорежданията, се събрали на съвещание, на което присжтствували и главитъ на семействата и решили на това мъсто да се остане временно, а няколко души да оти-датъ въ София при валията (управителя) за да измолятъ отъ него мъсто, кждето да се засели селото. Наредено било да се .направятъ временни колиби, а ржководителигв по изсел¬ването—около десетина души,, между които е билъ и суба¬шата, заминали съ коне за София.

щяшицрциц.

 

40

Отъ подножието на върха Козница, презъ с. Огоя (въ Стара-планина) с. с. Локорско, Св. Врачене и т. н. до София, тази, така да се каже, комисия е отишла безпрепятственно, необезпокоявана отъ никого. Това твърде много се е дълже¬ло на обстоятелството, че въ тази група рая-бълодрешковци е билъ добре облечения и съ хубавъ конь турчинъ—субаша-та. Като стигнали въ София, последния, който, види се, е ималъ познанство съ влиятеленъ предъ валията турчинъ, е завълъ Лозенченетъ—комисията при него. Тамъ, вероятно, съ дадени подаръци и пр. бившия Лозенски субаша е могалъ да спече¬ли този факторъ—влиятеленъ турчинъ за каузата на Лозен-чене: да имъ се даде въ валията подходяще мъсто за засел¬ване. И действително, като било докладвано на валията за разрешаването на този въпросъ, като било посочено и мътто съ поле, гори и вода, той (валията) удобрилъ да се даде до¬бро мъсто (асъ-топракъ) на това голямо село (башъ кьой, зяде бимъ адамъ). При многото тогава обширни незаселени райони, на лозенчене било дадено такъвъ отъ Кайнака (из¬вора) подъ друма (Зофия—Филибе, та презъ Самоковския друмъ чакъ до р. Искъръ—мъсто И съ поле и съ вода и съ гори. Уговорено било лозенчене да дадатъ за аскера (вой¬ската) въ София добитъкъ въ две години: 1000 глави овце и овни (бимъ коюнъ) и 100 глави едъръ добитъкъ (юсъ хай-ванъ). Комисията, така да се каже, обходила района, много го харесала и за земедвлие и за скотовъдство, но като ни-кжде въ района, а то еж били пущинаци, не видъли нъщо вроде лозова пръчка, това само ГРГ малко разочаровало, тъй като били свикнали съ хубавитъ лозя въ напустнатия районъ на селото Лозенъ.

Освенъ свършената мисия по издействане отъ валията на районъ за поселването на избъталото село Лозанъ, освенъ оглеждането района, комисията е требвала да избере и мъсто, кждето да се засели селото. Най-напредъ се спръпи при буй¬ния изворъ при друма, но намерили, че е неудобно тамъ, понеже е въ края на района и друго, че край този голъмъ друмъ може да си иматъ и дори по-голъма беля отъ тази което ги накарала да се изселягъ, тъй като убийствата еж чести по пжтищата.Отивали и въ гористото високо мъсто надъ-Ис-къра подъ друма София,— Самоковъ, но тамъ не удобрили за поселище, защото е далечъ отъ полето за обработване и мжчно превозване на берекета. Спръли се и всички удобрили мъсто за поселища покрай буйното дере, което протича отъ високия баиръ къмъ полето—м-встото между сегашнигв села Горни и Долни Лозенъ. За всичката тази работа тази коми¬сия" у потр-вбила надъ две седмици. Тя бързала да се върне при оставенитъ въ Стара-планина бъталци-лозенчене съ добитъка. Бързала е -за да се не закъснъе съ заселването и съ прибиране храна за добитъка, тъй като есеньта настжпва вече и има още време до зимата да свърши това.

 

41

Оставените въ Стара-планина бъталци-лозенчене, макаръ че тамъ въ Н*БКОИ отношения на н-Ькои се харесвало, обаче ' несгодите тамъ били, сравнително хубавия имъ животъ въ напустнатото село Лозенъ, големи и това ги много разоча¬ровало и тжж но настройвало, че еж избътали отъ тамъ. Та¬кова настроение е било завладяло голямо мнозинство отъ б"Бгалцит"Б. Тъ* започнали да натякватъ и то много остро, че еж се подали на разпорежданията за 6*БГСТВО. Големите уп¬реци въ това отношение предизвиквали прения, стигайки дори до нежелателни кавги. Това положение е стигнало почти до крайна обтегнатость или разривъ. Оставените на почивка и дочакване връщането на пратениците въ София се разделили на две групи: едната, която била по-многочислена, е била недоволната отъ изселването, а другата — по-малочислената, отъ която изхождали почти всички разпоредители, отишли въ София, се премирявали съ изселването. При това разделяне на две партии съ неприязнени отношения лозенчени, те и съ колибите — временни жилища се разделили — едните отъ едната страна на пжтя по билото, източната, а другата на западната. Това е стигнало до тамъ, че и водата отъ големия тогава тамъ изворъ разделили още при главата на две — една часть отивала въ неточната падина, а другата къмъ за¬падната такава (Осеновлашката).. Отъ това   разделяне   тогава

- на водата и до сега тази М-БСТНОСТЬ тамъ носи името: „Разде¬лената вода", име, което недалечните махли на с. с. Осено-влакъ и Буковецъ еж усвоили.

Като се завърнали отивалите да нам-вратъ место за посе¬лище на бъталцигв, т"Ь еж ударили въ главите като видели до кжде еж стигнали отношенията на разделилите се на две несъ-

. гласни помежду си групи лозенчене по изселването. Върналите се разпоредители, които били доволни отъ постигнатите резул¬тати на своята мисия, имайки по силата на тогавашните нрави достатъчно авторитетъ предъ своите съселяни, събрали всички и имъ сьобщили, че сполучливо еж намерили много хубаво ме¬сто за поселване. Като имъ описали дадения имъ отъ Софийския валия доста ПЖБМЪ районъ поле, гориста планина и съ хубава вода изъ района, коетю предвещавало добро бждеще,—съ това значително смекчили негодуването на недоволните отъ изсел¬ването. И когато вечерьта разпоредителите наредили приго¬товляването багажи 1и добитъкъ за заминаване сутриньта за определеното за поселване ново место, всички неропотно за¬почнали да изпълняватъ това нареждане, като и крайно не¬годуващите еж примирили окончателно   съ   новозаселването.

Рано сутриньта5 кервана преселници-лозенчане заедно съ стадата добитъкъ напустнали подножието на върха Козница или така наричаната по-после местность „Разделената вода" и еж напжтили на югъ презъ Стара-планина. Презъ селата Огоя и Ябланица планината е била премината за два дена и г     едва вечерьта на втория день се е стигнало въ Софийско поле

 

42

при с. Кремиковци. Планинскив пжть — стръмнина и урви, ръки и долища, е билъ крайно мжченъ, но коравитъ лозен-чени, калени въ почти планински условия въ напустнатия Лр-зенски районъ, еж издържали. Отъ с. Кремиковци ту по-пж-тища, ту направо презъ Софийското равно поле, пресичайки Ташкисенския друмъ и блатливитъ мъста на стари-Искаръ и други тогава въ полето блата, едва на втория день, върволи¬цата натоварени съ багажъ хора, натоварени коне и коле¬сари и следващитъ ги стада едъръ и дребенъ добитъкъ, еж стигнали района за новопоселване. И презъ полето тогава е билъ мжченъ пжтя, защото малко се е вървъло по пжтища, а повечето кестерме (направо) презъ пусти м/вега, а най-вече пречки еж били минаването на блатливитъ мъста, каквито тогава е много имало по пжтя на преселницитъ.

Като се стигнало до голъмия изворъ (кеджа кайнакъ) въ края на опредъления районъ за поселване, както хората, така и стигналия ги добитъкъ, спръли тамъ да си отпочинатъ и да пренощуватъ. Кой знае, дали отъ преумората отъ теж¬кия пжть, дали пъкъ ръзката промъна на гледка на широкъ хоризонтъ или пъкъ тжгувакето по изоставенитъ хубави усло¬вия на животъ въ напустнатото таМъ нъкжде задъ Стара-пла-нина село Лозенъ, въ недоволнитъ отъ изселването пакъ на¬ново еж повдигнали чувства на негодувание, започнало се на-тякване, стигнало до пререкания, вследствие което пакъ се очертали недавнашнитъ въ планината при Козница две непри¬мирими групи. Отъ това явно проличало, че* е невъзможно съжителството имъ въ новото мъхто за поселване, т. е. очер¬тало се е гледище почти и отъ дветъ страни да се поселатъ на две мъста—да образуватъ две села. Благоразумието на рж-ководителигв — старейшината и съветниците, продиктувало да се примиратъ съ това положение и да не правятъ опитъ за премахване създалия се вече сепаратизъмъ, за да може поне при лодълата на. района да се избътнатъ нежелателни недо¬разумения. Така и станало. Като стигнали близкото вече мъсто, избрано отъ уердницитъ за поселище, всички го удо-брили. По-малката група,' доволнит^ъ- отъ преселваяето, въ коя¬то влизали семействата на почти всички отъ разпоредителигв по преселването — старейшината и съветниците, които все още се ползвали съ уважение отъ всички свои съселяни, се установили да е селото имъ малко по-долу и по на изтокъ отъ опред-вленото по-рано мъсто за общото село. По-голЪма-та група, въ която влизали и по беднитъ семейства, сетпр-в-ли на мъсто за селото имъ малко по-горе и по-назападъ отъ избраното по-рано мъсто за едно село. И така лозенчене, следъ преминаване толкозъ тежъкъ и дълъгъ пжть, следъ преживяване морални терзания въ това преселване, не могли да се примиратъ и живъятъ, както по-рано, въ едно село, а образували две такива — сегашнигБ много близо едно до други села Горни Лозенъ и Долни Лозенъ.  Т-Б СИ   подълили

 

АЗ

района, като Долнолозенчене взели юго-източната часть а Горнолозенчене — северозападната. Веднага съ пристигането •и определяне местата за поселища, всички усилено започна¬ли да построяватъ жилища, а това еж били временни такива — колиби, хоито по-после. въ следните години, заменили съ по-солидни хижи, такива, каквито оставали въ напустнатото се¬ло Лозенъ. Следъ подслоняването въ временните хижи или колиби, набързо( приготвили сайвани и за добитъка, което било тоже н4що временно и заменено после съ по-добри обори и сайвани. За бързото стъкмяване на колиби и сайва¬ни е помогнало това, че всички стопани имали безпрепятственъ достжпъ до гори, непоср-вдетвенно надъ селата, сжщо и па-пратъ за покривът е имало въ по-високите усойни места въ планината имъ.

Следъ бързото справяне съ нуждата за подслоняване, всички и отъ двете нови села неотложно се заели и съ уреж¬дане въпроса за прехраната, както на хората така и на до¬битъка. Есень било, още имало отъ донесената храна за хо¬рата и изобилна паша имало изъ района, но зима идвала, " което налагало, предвидливите стопани да се подготватъ за посрещането й, като имъ било внушено отъ познавачи на климатическите условия,, че зимата въ Софийско е по-сурова сравнително тамъ, отъ гдето дошли Лозенчене. Макаръ и мал¬ко позакъснЪли, все е имало време да .приговятъ отъ дреб¬ния доенъ добитъкъ по няколко мешини сирене. Снабдили се отчасти и съ зърнени храни, които вземали въ обмена срещу добитъкъ, какъвто Лозенчене сравнително повече и и по-добъръ тогава имали. При все че е било късно, стопа¬ните еж могли да накосятъ по пустите поляни изъ района и трева, та приготвили малко сено за едрия рогатъ добитъкъ — говедата. Следъ като билъ изпоразходванъ отъ добитъка : дадена била частьта отъ него за аскера, както било уговоре¬но съ Софийския валия за заселване Лозенчене на това ме* сто; обм-вненъ билъ добитъкъ за храна и изкланъ билъ та-къвъ за храна на хората—останалия, повечето дребенъ доби¬тъкъ—кози и овци, сжщо и конегв—билъ иззимуванъ, срав¬нително добре, като билъ храненъ съ шума (суха), каквато стопаните могли на листници да приготвятъ, съ бръстени и пр.

Криво-Л"БВО, както е речь, лозенчене изкарали зимата въ новозаселенигв села Горни-Лозенъ и Долни-Лозенъ. Съ пук¬ването на прол-втьта стопаните започнали усилено работата въ земеделието, като посввали пролетниците въ разделени¬те още презъ есеньта и изтребени или изчистени презъ зи¬мата собствени вече места. Те сжщо усилено отпочнали да подреждатъ домакинствата — да пригаждатъ земеделски ин-вентаръ и покъщнина, каквито нуждите и условията на но¬вите места изисквали. Лозенчене съ своето трудолюбие и постоянство бързо се възмогнали и служили дори за при-меръ на други села. Те постепенно свикнали съ новите усло-

 

44

вия, като по-старитБ мжчно забравяли благаткитъ такива въ оставеното задъ Стара-планина с. Лозенъ, каквито еж: лозар¬ството, овощарството и др., тъй като софийския климатъ не позволявалъ, особенно кждето еж били, виреенето такива култури.

Новопоселенитъ въ етнографическо отношение не еж били напълно еднакви съ софийските шопи отъ околнитъ села. Следъ едно-две поколения, понеже били въ контактъ съ съседнит-в села, усвоили еж били отъ тъхъ постепенно шопския диалектъ, много отъ обичаитъ имъ, възприели еж били и форми на облъклото имъ, което по-бързо е станало, понеже 'пришелцитъ лозенчене еж били бълодрешковци, както и т-Ьзи отъ шопския край. Наскоро -съ създаването на тия две нови поселища до е. Долни-Лозенъ билъ създаденъ временно отъ турската власть и единъ времененъ лагеръ на интерни¬рани тамъ отъ далечни мътта престжпници, за които не се знае политически или криминални еж били. Това, така да се каже, депо е малко тамъ проежществувало. При разформиру-ването му, приказва се, че Н-БКОИ отъ тия чужденци еж оста¬нали въ селото, но това не е оказало абсолютно никакво влия¬ние върху нравитъ и пр. на лозенчене.

Макаръ че новодошлите въ шопския край лозенчеЦе се пригодили къмъ НОВИТЕ условия, но ГБ въ първигв години отъ поселването не еж скжсали връзкитъ съ малкото хора, останали тамъ въ стария Лозенски районъ. При изселването на селото, освенъ скрилигв се и останали 7 семейства отъ махалата „Лаго", оставени били въ напустнатитъ домове нъ-колко души съвсемъ некадърни за пжть при бътството стари хора, на които било оставено и ньщо отъ храна. ГБЗИ край¬но немощни старци и баби, оплаквайки злата еждба въ края на живота си и тази на селото, били живитъ* свидетели на жалката картина на запустилото село. Освенъ материалнитъ несгоди за живота имъ, но повечето морално терзани отъ опустълото село, едва понасали гледката: скитането изъ за-пусгвлитъ- улици и домове, останали макаръ и малко Н-БКОИ домашни животни (котки, кучета, прасета и др.), които съ жалкия гласъ като че ли тжгували въ самотата и търсили евоитъ стопани. Всичко това е влияело' твърде много за уско¬ряване наближилия край на живота на тия престарели хора. ТБ ВЪ непродължително време еж измрели, като били погре¬бани отъ съселянитъ имъ лагожени (отъ напустната махла „Лаго"). Та, както се каза, Н-БКОИ отъ преселилите се лозенчене еж поддържали на първо време още връзки съ напуснатото мъсто, като ПО-СМ-БЛИГБ отъ ГБХЪ отъ време на време еж отивали съ коне да прибератъ по нЪщо отъ това що не е могло да се понесе при изселването и било скрито въ дупки изъ КЖЩИГБ. ТЪ СЖ посещавали и непреселилигв се съ ГБХЪ лагожени, отъ които се осведомявали за всичко станало следъ изселването на лозенчене. Такова посещаване района на ста-

 

 

45

рото опусткпо поселище, минавайки мжчнопроходимата, безъ пжтища тогава-гориста Стара-планина е било смЪлъ подвигъ. Завърналитъ1 се отъ посещение милия имъ изоставенъ районъ били посрещани отъ съселянигв си отъ дветъ1 села, като че ли отъ хаджилъкъ идели—това е било тогава Ц-БЛО събитие, защото по онова време другъ начинъ на съобщение не е имало и едно отиване и връщане, което е траяло . съ конь само за пжть около седмица, е било често съ приключения дори и съ рискъ и общо казано не е било леко.

•"-*"" .зет?1р

 

Село Лаката

При изселването на с. Лозенъ, както се каза, махлата Лаго изневери на съселяните си и презъ нощьта при напус¬кането домовете, вместо да последва преселниците, се пре¬хвърлили презъ Подвренската седловина и се спрели скрито въ гористата М-БСТНОСТЬ подъ пещерния камъкъ. Тамъ ГБ на¬правили временни колиби, тъй като не намирали много удобно за постоянно селище това мъсто повечето за това, че водата имъ — голъмитъ извори на Мала ръка била мжчно достжпна. Тъзи бивши лозенени или както били наричани „лагожани", които наброявали, както се спомена по-рано, около 120 души, еж престояли на това мъсто около две години. Отъ тамъ ТБ извършвали всичката стопанска рвбота, само че не вече както по-рано, а нъкакъ много предпазливо, т. е. повечето скрито,' страхувайки се да не бжде узнато отъ турската власть тъх-ното местопребиваване и да понесатъ санкции по убийството на големеца турчинъ съ сеизина или гавазина му на пжтя въ мБстностьта „Дръмша". Тъзи лагожани така скрито, повечето нощно време, прибирали есеньта берекета: — грозде, царевица и др. За да не се издаде тъхното местопребиваване въ райо¬на чрезъ добитъка, пастирите го пасли повечето по гористите места и то съ затиснати звънци, За скриването имъ най-много помагали и недостжпните и обрасли повечето съ гжети гори места въ юго-източната часть на района. По горното течение на р. Мала, отъ големите извори нагоре, местото се е счи¬тало затворено, тъй като при изворите е имало само една тесна пжтека за пешо преминаване, а изходъ по реката отъ „Мечия долъ" нагоре за местностьта „Равна" тогава не е има¬ло. Сжщо така не е било възможно тогава минаването и по „Козарнишкия долъ", а отиването въ запазената почти отъ всекжде съ възвишения местностьГ„Козарникъ", въ която и-мяло гжети гори и хубави ливади, мжчно е ставало това, ос-венъ презъ местностьта „Герганиното" надъ „Люта крещъ". Въ поменатата часть на района, кждето пасбищните условия и тези за приготовляване на зименъ фуражъ за добитъка, били добри и достатъчни, та седемьте домакинства еж могли по това време на укриване, така да се каже, да запазятъ до¬битъка си.

Западната часть на района следъ изселването на с. Ло¬зенъ около две години е представлявала почти пущинакъ. Това е било, защото останалите лагожани повечето скрито еж отивали по ограничаната имъ тамъ стопанска работа, като повечето търсили добивъ на храни въ източната часть на по-раншния големъ Лозенски районъ. Хубавите лозя, които има-

 

47

ли по-рано въ мъхностьта „Дръмша" били съвсемъ запустъли, като стопанитъ лагожани запазили СВОИГБ лозя и присвоили тъзи йа избъталитъ лозенчени само въ м-встностьта „Под-вренъ", които добре гледали и ползвали. По това време из¬ползването на добитъка и това на лозята не е било, както по-рано, защото стопанитъ отъ 7-гв останали домакинства, крией¬ки своето присжтствие въ района, не еж влизали въ контактъ съ по-раншнигв купувачи на добитъкъ, вино и др. Т"Ь посте¬пенно започнали да се движатъ изъ района по-свободно и взели да влизатъ-въ досегъ съ хората отъ съседните села. Това е станало,, къмъ втората година отъ изселването на ло-зенчене, когато останалигв лагожани видъли, че турската власть не е взела никакви наказателни мърки или преследвания ни¬какви по напускането на с. Лозенъ и пр. И освенъ тжжното впечатление отъ пущинацит-в изъ района друго нъщо особено като че ли не се е чувствувало. А по убийството на знатния турчинъ съ неговия човъкъ, това се е знаело, може да се ка¬же, само отъ лозенчене и се е криело първоначално отъ вън¬шния свътъ.- Тази тайна е могло да се упази известно време, защото още на следната нощь следъ убийството на турцитъ тъ били скрито погребани въ гжетия лесъ край пжтя, като гробоветъ били добре маскирани. Турската власть, казватъ не е била известна за това убийство, съ което се обяснява лип¬сата на каквото и да преследване по него. А останалитъ съв¬семъ престаръли хора отъ изселилото се с. Лозенъ и хората отъ махлата „Лаго", доста време еж скривали отъ турската власть и отъ интересуващитъ се отъ съседнитъ села, отъ пжт-нйцн, които знаели селото и др., истинската причина за из¬селването, като казвали, че то е било станало отъ страхъ да не се взематъ отъ него млади моми и момци роби. Въ това се е било позървало, защото тогава се е говорило, че се взе¬матъ роби, тъй като въ действителность въ онова време роб¬ство въ турската държава е още имало.

Както се каза, временното поселване на лагожани подъ камъка е било малотрайно — едва две" години, до когато е траелъ страха отъ преследване по поменатото убийство. Следъ като се поосвободили отъ този страхъ, тъ вече замислили да се установятъ на по-удобно М-БСТО за по-постоянно поселване. Такова мъсто избрали равнината край ръката Мала и нейния притокъ, буйния тогава Козарнишки долъ. Тъ- слезли въ тази равнина или лжката, отъ което и това малко ново село тамъ взело името си Лаката. То се било обзавело почти въ всъко отношение така, както еж били махлитъ1 покрай р-вката Кли¬сура на бившето с. Лозенъ. Наскоро новото селце било за¬сегнато доста отъ наводнение на придошлата р-вка и при¬тока й, поради което станалото малко изместване по на висо¬ко мъсто на изтокъ до Козарнишкия потокъ. Това мъсто е било твърде удобно тогава за поселище, защото имало по-добри условия, сравнително бившето село Лозенъ, като освенъ равни-

 

-48

 

г.

 

ще и изобилната изворна вода, то не е било като него, на пжт ь обаче недостатъка е билъ, че е било къмъ края на района.

Селото Лаката, първоначално доста малко, въ непро¬дължително време е понарастнало. Това е станало отъ роя-ването на членове отъ семействата отъ лагожани, а още и отъ придошли семейства отъ други села — такива повечето отъ Стара-планина. То е стигнало къмъ четиридесеть дома¬кинства. Подъ влиянието на останалитв лозенчене (отъ ма¬халата Лаго) придошлитв въновою с."Лаката еж възприели отъ ГБХЪ почти всичко; стопанския животъ, обичаи, говоръ и пр. били сжщитъ каквито лозенчене еж имали. Големия районъ на това село не е билъ достатъчно обхванатъ въ стопанско отношение. Много отъ по-раншнигв добре ползвани мъста— ниви, ливади и лозя еж пуствели и били ползвани отъ части само като пасища. Това се е дължело не само на малкото домакинства на с. Лаката за този голъмъ районъ и начзасели-лотегее въ края на този районъ село, но то е било до голяма степень на ЛОШИТЕ- тогава политически условия. Презъ XVII въкъ Турция е водила чести войни съ западнитБ съседи на им¬перията й. Въ страната тогава е имало анархия, при което беза-ЩИТНИГБ села най-много еж теглили. Следъ несполукитъ на Чип-ровското възстание (1688 г.), по заповъдь на жестоко-отмжети-телния великъ везиръ Кюпрюли Мустафа е билъ отпочнатъ въ онзи край непоносимъ тероръ, който е билъ чувствуванъ чакъ въ Врачанската кааза. Върлуването на еничеритв, борбитв на Видин¬ския аянинъ Пазвантоглу съ турската власть по времето на сул-танъ Селимъ III (1798 г.)и безнаказаните грабежи и притеснения на населението—всичко това е било една отъ голъмитъ пречки за единъ що годе редовен ь не само въ стопанско, но, кажи го, въ ВСБКО отношение животъ най-вече въ селата.

При тия крайно тежки условия въ живота на това още: ново и незакрепнало село злата еждба така да се каже, е докарала и нещастия. То едва прекарало около осемдесеть го¬дини, повечето нерадостенъ животъ, е дошелъ билъ края му. Презъ 1765 година селото било нападнато отъ тежката бо-лесть чума. Това е било презъ лътото на пом-внатата година. Не е имало семейство безъ заболялъ човъкъ ОТЪ чумата. И преди тази година била спохаждала селото тази болесть, но малко жертви е вземата, защото заболълия билъ отнасянъ въ горитъ кждето, така тамъ изолиранъ, ограничавало се е от¬части предаване заразата върху други. Презъ казаната година, при забол-вване почти на цълото село, мърката за изолиране, не прилагана отъ никаква власть, а просто продиктувана отъ чувството за самозапазване и по примЪръ отъ по-рано, е на¬карала всички забол-БЛи да отидатъ или да бждатъ отнесени въ близкитъ до селото — на югоизтокъ отъ него, ливади и гори. Всички отнесени тамъ, ужъ да намиратъ спасение, за 3—4 деня били измръли. СТОТИЦИТЕ мрътви трупове, натър-калялй се по ливадитъ и горитв край ТБХЪ, е била една теж-

 

49

ка картина, каквато чувствителни люде мжчно издържатъ. Отъ този жертвеникъ на чумата, тази мъстносгь (ливади и гори) отъ тогава, та и сега носи името „Мъртвигв ливади". Измръ-ЛИГБ въ тия ливади тогава долкозъ много отъ всички въз¬расти хора отъ с. Лаката едва били закопани за нъколко деня отъ малкото живи останали възрастни лакатчени въ близкигв тамъ на селото гробища, като еж били останали, казва преданието и • непогребани разложили се трупове на мъртавци.

Отъ този голЪмъ чумовъ моръ съвсемъ малкото остана¬ли живи хора отъ с. Лаката не се вече върнали въ напустна-ТИТБ хижи на селото. РЪ тамъ били изоставили почти всичко — и покжщнина и дрехи, особенно това що било на умръли-гЬ отъ чумата и нещата, съ които тъ били въ досегъ. Следъ гака опустялото село, то било, казва преданието, изгорено и

м това мъхто. гдето е било то, е останало отъ тогава до сега името „Селището".

 

Comments
Written by rumen on 2007-02-09 11:26:19
Тази история не е пълна.. липсват някои страници. Ако някои има книгата да съдейства за да я допълниме. Също има нужда от редактиране на текста защото има грешките получили се при сканирането. Ако има желаещи да помагат нека се свържат с мене.

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment 2.0!